Православната ни църква отбелязва деня на Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски и Св. Антоний, патр. Константинополски.
Св. Мелетий, родом от Армения, живял във време, когато се разпространявали ересите на Арий и Македоний. Избран за епископ на Антиохия, той всеотдайно проповядвал Христовата вяра.
На свиканите два вселенски събора пламенно се борил да усмири разприте и враждите между християни и ариани. Еретиците неведнъж пращали на заточение антиохийския епископ, но св. Милетий до края на живота си останал верен последовател на християнските догми и вяра.
Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Той почнал да хвали догмите, утвърдени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, равен Нему в сила и слава и като Него творец на вселената. Това всенародно изповедание на православието силно разгневило арианите. Разгневените ариани го изгонили от църквата архиепископа и оттогава започнали да го хулят и наричат еретик.
С твърдостта на духа Мелетий съчетавал необикновена кротост и постоянно се стараел да усмири разприте и враждата. Той давал на паството си пример на всички добродетели и успял да се обкръжи с достойни хора. Умрял в дълбока старост.
Родното място на свети Антоний била Азия, но целият му живот от детинството до смъртта преминал в столицата на Гръцката империя Константинопол. Там преподобният бил отгледан, прекарал детските и юношеските си години, получил образование и станал епископ. За високото служение на светия в епископски сан имало много предзнаменования.
Още като дете той внимателно наблюдавал как се извършва проскомидията, как трябва да се държи кадилницата, как протича Божествената Литургия. Така Божията благодат още от дете го подготвяла за извършването на богослужението. Когато достигнал пълнолетие, свети Антоний приел монашество в една от константинополските обители и доблестно поел пътя на монашеския живот.
Строгостта на неговите подвизи скоро привлякла вниманието към него и против желанието си той бил ръкоположен отначало за презвитер, а после по нареждане на патриарха бил поставен и за игумен. По това време и бащата на преподобния встъпил в монашески чин.
Носейки новите трудове на игуменството, свети Антоний неизменно продължавал обичайните си подвизи и пребивавал в постоянно бодърстване, пост и непрестанни молитви. Намирал време и да раздава милостиня на бедните.
Антоний според единодушното решение на епископския събор и императора бил поставен на Константинополската патриаршеска катедра. Тогава той вече бил на преклонна възраст, но въпреки малкото си старчески сили, укрепяван със силата на Светия Дух, посетил всички църкви на патриаршията си, преодолявайки, доколкото е възможно, временните си недъзи със силата на молитвата.
Преподобният виждал притесненото положение на клириците поради недостига на материални средства и ги извеждал от затруднение с щедри парични дарения. Пред църквите винаги го посрещали хиляди бедни, а той давал милостиня на всеки и за много неща бил слуга на другите. Като извършил много чудеса, преподобният Антоний достигнал дълбоки старини и преминал при Господа.
