На 11 януари почитаме паметта на велика християнска личност. Името на Свети Теодосий остава в историята на християнството с прозвището Велики, понеже успява да достигне до големи духовни висоти.
Както през първите векове на християнството мъченичеството послужило за утвърждаване на Църквата, така монашеството станало опора на Църквата през следващите времена.
Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири.
Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие чрез благодатното творчество на най-великите църковни учители и св. Отци, подарила на християнството и този велик първоучител на иноческия подвиг. Преподобни Теодосий Велики се родил в село Магарион в Кападокия.
Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий - "от Бога даден" (Богдан). Възпитан в съвършено благонравие и просветен от постоянно четене на Словото Божие, младият Теодосий пламнал от свещена ревност да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му посочи истинския път. В ранна младост той пожелал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим.
На минаване през Антиохия Теодосий посетил св. Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и му предрекъл, че той ще бъде "велик пастир на словесни овце", което напълно потвърдил животът на бъдещия знаменит изповедник.
Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници и се поселил при опитния старец Лонгин близо до Светия град.
След това се преместил в новопостроената Богородична църква, основана от благочестивата Гликерия, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която - според преданието - пренощували тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят някога на "родилия се Цар Юдейски" (Мат. 2:1-12).
Тази пещера станала свидетел на един свръхчовешки подвиг. Тук св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и неотстъпно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото въздържание. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад.
Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост. Дълбокото уединение не скрило славата на великия Божий угодник.
Мнозина се нуждаели от духовното ръководство на такъв съвършен образец и започнали постепенно да се заселват около него, пише Блиц. Като се осланял на Божията воля, светият старец основал в 560 година своя знаменит манастир, който и днес носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим.
Отшелниците скоро достигнали повече от шестстотин души, а преданието говори, че през неговия 105-годишен живот те достигнали шестнадесет хиляди.
Съществуващият днес манастир "Дер-Доси" има монашески килии, подвория за миряни, болници и странноприемници. Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен "началник на общежитието".
Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св. Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.
При св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец (Пс. 118:164). За св. Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.
Преподобни Теодосий управлявал многолюдното си братство, като се ръководил от манашеските правила на съотечественика си св. Василий Велики. В своето мъдро ръководство великият духовен отец благодатно обединявал кротостта със строгата справедливост.
Всички ревностно практикували социалното добротворство и се грижели за бедните, странниците и болните, които прибягвали до помощта на многобройните манастирски благотворителни заведения.
Сам великият Теодосий измивал раните на страдащите в неговите болници и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници. Като се подвизавал в знаменития си манастир и се грижел за спасението на стотиците си духовни чеда, св. Теодосий Велики не отминавал и вселенските грижи на св. Църква за чистотата на православната вяра.
Привърженикът на монофизитите император Анастасий (591-618 г.) се опитал да използва високия авторитет на св. Теодосий. Той изпратил на православния игумен дар от 30 литри злато, като знак на усърдие за неговата обител.
Великият старец не обидил с отказ приноса на заблудения император, но когато станало дума за спорните въпроси на вярата, той се отправил за Йерусалим и от амвона произнесъл отлъчване от Църквата на всички, които не поставяли IV Вселенски събор в Халкидон от 451 г. и неговите вероопределения наравно с решенията на първите три Вселенски събора.
Като не се задоволил с това, отшелникът напуснал строгото си уединение и обиколил селищата на Палестина, за да утвърждава навсякъде Православието и да изкоренява ересите. Заради това той бил изпратен на заточение, но след скоропостижната смърт на император Анастасий, той отново се върнал в своята лавра.
Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята:
"Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!" В същото време Антиохия била разрушена от земетресение... Св. Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество.
Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената вечност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от лаврата на св. Сава написали многопеснопения, с които и до днес Православната църква прославя великия основател на общежителните манастири.
Началото на годината е пълно с именни дни.
И колкото повече пишем за тях, толкова повече се убеждавам, че в миналото по нашите земи дните от седмицата не са имали почти никакво значение или поне пренебрежимо малко в сравнение с църковните празници, именните дни и обичаите свързани с тях. Днес всичко минава по схемата 5+2 (пет работни дни + два почивни), а тогава времето се е определяло според основните празници.
Казвало се е, има още толкова и толкова дни до Божич, еди какво се случи на Великден, на Петровден ще ти дойдем на гости и т. н. Тези празници по един своеобразен начин са маркирали и подреждали живота на българина.
Затова и цялата година е опасана с най-разнообразни обичаи и именни дни. Има време кога да се колят прасетата, кога да се засее нивата, кога да се зареже лозето. По същия начин се знае и кога на кого да се отиде на гости и да се почете по специален начин. На 1-ви януари на Васила, на 6-ти на Йордан, на 7-ми януари на Иван... и т. н.
Имената в българския език свързани с християнството са много, тъй като те вменяват положителни качества и лесно се образуват от съществителното Бог + подходящо прилагателно, като например Богомил/а, както и от съществително + глаголна част, какъвто е случаят с Богдан/а, със значение – даден от Бога, Божидар/а – съществително + съществително. Тези имена наред с Божан/а, Божен/а, както и идващото от гръцки със същото значение Теодосий, Теодор/а са едни от най-предпочитаните. Дори и днес те се радват на особена почит при избора на име на новородените.
Въпреки че често можете да чуете народната мъдрост (Не името прави човека, а човекът името слави) нашите предци са вярвали, че името може да предпази детето от зли духове, от нещастия и трудности в живота, както разбира се и да му вмени положителни качества – да го надари с ум, красота и добрина. Още прабългарите и славяните са имали обичай името да се пренася от поколение в поколение. Едва по-късно са започнали да кръщават децата на имена на закрилници светии.
Смятало се е и че денят на раждането също по някакъв начин предопределя бъдещето на детето.
Ако детето е родено в неделя ще стане поп,
в понеделник – работник,
във вторник – ще бъде нещастно,
в сряда – ще бъде решително,
в четвъртък – скитник,
в петък – юнак,
а ако е в събота – ще гони злите духове.
Имен ден празнуват: Богдан, Богдана, Богомил, Теодосий, Теодосия.
