Свети Симон бил роден в Кана Галилейска и бил познат на Господа и на Неговата Пречиста Майка, тъй като град Кана се намирал недалеч от Назарет. Когато Симон празнувал сватбеното си тържество, той поканил на тази сватба и Господ с Неговите ученици и Пречистата Му майка. Но тъй като виното за гостите не достигнало, Господ превърнал вода във вино. Поразен от това чудо, младоженецът повярвал в Господ Иисус Христос като в истинен Бог и напускайки сватбеното тържество и дома си, с усърдие последвал Господа. Затова и бил наречен Зилот, или ревнител. Има предположение, че Симон Зилот до призоваването си за апостол е бил член на сектата на зилотите - ревнители на отеческата вяра, обръщащи особено внимание ма спазването на обредните изисквания на Моисеевия закон, защото се разпалил от толкова голяма ревност, че заради любовта си към Христа оставил своята годеница и всичките си пристрастия, сгодявайки душата си за Небесния Жених. Затова Симон бил причислен към сонма на Христовите ученици и към лика на светите дванадесет апостоли.
Когато на Петдесетница Светият Дух слязъл върху апостолите във вид на огнени езици, те получили дара на езиците, така че можели да проповядват Евангелието на всички народи и Симон, заедно с останалите единадесет апостоли, се сподобил да получи Светия Дух. Като получил Светия Дух, той тръгнал с проповед за Христа през различни страни. Минал през Египет, Мавритания, Либия, Нумидия, Кириния и Абхазия. Бил е също и в Британия, пише Агенция Кросс. Той просветил с Христовата вяра много езичници, непознаващи Христа, за което и бил разпънат от неверниците и завършил живота си с мъчение, подобно на кръстното мъчение, на което бил подложен Иисус Христос.
62 години от възстановяването на Българската патриаршия
На 10 май Светата ни Църква отбелязва едно паметно историческо събитие - възстановяването на Българската патриаршия. На този ден, през 1953 г., Пловдивският митрополит Кирил е избран и интронизиран за пръв Български патриарх и Софийски митрополит на възстановената ни Патриаршия. Хилядолетната българска история е изпълнена с много периоди и събития, довели до съдбовен прелом в нейния ход, а оттам и в бъдещото развитие на държавата ни. С особена яркост обаче се открояват онези от тях, които са положили основите на нашата духовност и с това са вписали във вечната летопис на времето принадлежността на българския народ към Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.
