На 26 октомври Православната църква почита Св. Димитър! Димитровден е не само православен, но и народен празник.
Житието на светеца Димитър е много интересно. Бил наричан Мироточни Солунски. Димитър бил проконсул или градоначалник на град Солун по времето на имератор Диоклетиан.
Императорът не знаел, че той е християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това, Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците.
Когато разбрали това, пратениците на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата.
В затворническата си килия Димитрий не само се молел на Бога да приеме безсмъртната му душа, когато ѝ дойде времето, а и благословил младия воин Нестор да излезе в битка срещу жесток гладиатор.
„Въоръжен“ с Христовата благословия, Нестор победил, но императорът заповядал да го убият незабавно. А когато узнал, че Димитрий го е благословил, наредил да отнемат и неговия живот.
Войници проболи тялото на мъченика с копия на 26 октомври. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Народното поверие разказва, че от Димитровден започва зимата. Не случайна е и поговорката:
„Георги носи лято, Димитър — зима“.
Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки.
Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Димитър притиснал ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.
На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженери те и металурзите.
Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a“.
