Премини към основното съдържание

Археологът Петър Зидаров представи резултати от изследване с геофизични методи на древното селище Равен край Брежани

Апостол Апостолов, Регионалния исторически музей, археологът Малгожата Кулова, местност Равен, Равен, село Брежани

Археологът Петър Зидаров представи резултати от изследване с геофизични методи на древното селище Равен край Брежани в публична лекция „Квадратура на кръга“ в Регионалния исторически музей в Благоевград.

Проучването с геофизични методи в раннонеолитното селище Равен край Брежани са правени от него и през 2010 г., а 14 години по-късно използваната техника е далеч по-усъвършенствана. Това дава допълнителна представа, но и препотвърждава вече установените данни, посочи археологът.

Проучването включва и други неолитни селища по река Струма, като дава яснота за домакинствата и разположението на сградите в селищата, изгражда една обща картина. Петър Зидаров допълни, че за точна датировка и хронология на събитията са необходими разкопки на терен.

Лекцията предизвика интерес сред историци и археолози. Гост на събитието бе кметът на община Симитли Апостол Апостолов, с чиято подкрепа, наред с подкрепата на Министерство на културата, през 2023 година обектът бе проучван от екип, ръководен от археолога Малгожата Гребска – Кулова, а експедицията бе дело на Регионален исторически музей – Благоевград , Община Симитли и кметство Брежани, с участието на студенти и научни ръководители от специалност Археология на Великотърновски университет.

Дългогодишният кмет на Брежани Благой Стефанов, който бе сред гостите на вчерашната лекция, разказа, че основният замисъл и идея при началото на теренната работа е резултат от убедеността, че усилията ще доведат до добър резултат. „Ненапразно сме разработили цялостен проект за музей на открито и възстановка на цялото селище и инфраструктурата към него, това е селище, което е уникално за България, защото е единственото, запазено в автентичен вид, върху него и около него не е имало никакво друго строителство, което да наруши автентичния му вид отпреди 6-8 хиляди години“, посочи Стефанов. „Това може да даде представа и е учебник за цивилизацията в ранния неолит“, допълни той.

На лекцията присъства и археологът Малгожата Кулова, която изрази надежда бъдещи проучвания да дадат възможност да се получи по-богата информация за организацията на живота на хората отпреди хилядолетия.