Menu

Коматинските скали – емблемата на община Симитли

Коматинските скали – емблемата на община Симитли
Причудливите скалисти форми, достигащи до 100 мерта височина са подредени като венец. Скалната композиция край село Брестово е сред геоложките феномени на България. Скалният венец „Коматиница” е пределен като обект с национално значение. Освен естетическа стойност, Коматинските скали имат и изследователска стойност, предвид местоположението им в типовата местност на Коматинската и Сухострелската свита.
Природният феномен все още не се радва на особена популярност. Но идеите са за маркиране на екопътека към Коматинските скали, за влакче-атракцион по пътя към Коматинициа, за чертаене на трасе за планински туризъм, за което природата и инфраструктурата дават всички предпоставки.

На територията на общината, по бреговете на Струма в Кресненското дефиле, са рафтинг клубовете, които обособиха общината като един от центровете на екстремни спортове у нас. По бързеите на Струма, на територията на община Симитли, се провеждат и състезания по рафтинг и каяк от държавния шампионат в тези дисциплини.
Там, в Кресненското дефиле, трасето на река Струма е сред най-добрите естествени трасета за рафтинг в Европа. Струма разсича планината и образува примамливи различни по профил и трудност бързеи за търсачите на екстремни изживявания.
Рафтинг спускането може да се комбинира с каньонинг, пейнтбол, въжена градина, спускане по тролей, стрелба с въздушна пушка, лък по мишени.
В проект са изграждането на трасета за планинско колоездене и планинско катерене.

На територията на общината са части от Националните паркове “Пирин” и “Рила”.
Наличието на части от националните паркове, попадащи на територията на общината, представлява ресурс за екотуристическо предлагане и засилена икономическа активност за развитие на малките населени места.
Община Симитли пази на своя територия и защитени растителни видове. 120 дка в землището на село Сушица са защитена територия, заради опазването на ценния растителен вид – осилест здравец. По поляните в полите на Влахина планина, край село Сушица, единствено в цяла България, вирее застрашеният от изчезване „осилест здравец”.
По западните склонове на Пирин се разстила и парк за защитени животински водове.

Симитли – Света гора на Пирина
Минала през вековете, традиция запазена и до днес, пламъкът продължава да гори в сърцата на местните. И неслучайно общината, сгушена в полите на три планини, се слави с името „Света гора на Пирина”. На шепа площ са маркирани десетки оброчища, енергийни места, дървета и местности с магнетична сила. Жителите на общинския център и прилежащите села влагат много – собствени средства и труд, за да поддържат, обновяват или изграждат от нищото параклиси, черкви и оброчни плочи. За всеки християнски празник в общината има параклис, в който се отсÐ
 �ужва молебен и се прави курбан, на който се събират местни и гости.
В дъбова горичка в местността „Присадна” край село Брежани, местни открили в скален масив ясно очертан образа на Свети Илия. До това място над селото се стига по черен път, през живописна местност, релефни гънки, наподобяващи каньони, обагрени в различни цветове от въглищните залежи... Старите хора в Брежани разказват предания от техните родители, баби и дядовци, че на това място преди столетия е имало голяма църква... Точно тук при скалите бил и сборният пункт на българските войски, воювали за освобождението на Пирински регион.
Оброчище край село Полето събира миряни на празника Св. Дух. Целебната сила на мястото, закътано под дебели дъбови дървета с причудлива форма датира още от тракийски времена. Белег на оброчището са три каменни плочи. А преданията от баби на внуци и те на техните внуци... още разказват, че Марк Антоний се е къпал във водите на река Струма, долу под оброчището, където реката прави завой на входа на Кресненското дефиле.
И село Черниче празнува на Св. Дух, и планинското село Сушица оживя тогава. Традицията в Сушица за селски събор на Духовден не е прекъсвана от десетилетия.
Празник е денят и за село Железница, където е най-новата църква.
Параклисът „Св. Мина” е изграден в живописна местност край село Сенокос. Тук преди десетилетия е имало голямо селище, от тук са минавали кръстоносните походи, римските и тракийските пътища, турската поща, от тук е минавал и пътят на виното. Пустите сега западни склонове на Пирин, във височините над Струма в началото на дефилето, някога са били плодородни лозови масиви, изкоренени през 1918-та година. Преданията разказват, че в тази местност някога са се организирали и дегустации на вино. Днес в параклиса миряни припалват свещ на празника н
 а Св. Мина, Светецът,  покровител на семейството, Светецът на желанията.
В подножието на връх Пирин е свещената земя. Там е и параклисът наречен на Свети Георги Победоносец. Мястото е маркирано по разкази и легенди на старите.

Община Симитли – земя, богата на традиции и обичаи, със силен исторически заряд. Земя на хора, ревностни пазители на българщината.
Един от най-емблематичните за общината е Тросковският манастир от времето на Иван Асен II. До днес е запазена манастирската църква “Св. Архангел Михаил”.
Храмът е сгушен в полите на Малешевска планина в симитлийското село Брестово. Днес тук е запазена само църквата, част от манастирски комплекс, граден в началото на миналото хилядолетие. Първите писмени данни, запазени до днес, са от 1149-та година. Опожаряван е два пъти по време на робството, но е запазена църквата. Силното земетресение през 1904-та година изравнява божия храм със земята. Възстановен е с доброволен труд и дарения от местните веднага след опустошителното крупнишко земетресение. Иконостасът в църквата е почти на 90 години, съхр
 анен в автентичния си вид и до днес. В светилището до скоро се е пазело и евангелие със сребърен обков. Не се знае от кога датира евангелието, изписано на руски език, но мистична сила го пази от фотографии.  Преданията разказват, че от този манастир преди векове започва събирането на дарения за изграждане на Рилския манастир, чиято църквата в първоначалния му вид е правен по макет на Тросковския манастир.
И до днес, в навечерието на Архангеловден, село Брестово, иначе с 40-тина жители, оживява. Традицията повелява миряните да се съберат на църковен събор край храма, да запалят свещица за здраве и да хапнат вкусен курбан. По традиция с храмовия празник в село Брестово завършва годишния цикъл от църковните събори на открито в симитлийска община.
Край село Крупник са забележителните археологически паметници от трако-римската епоха, късноантичната епоха и Средновековието. Местните са маркирали мястото с параклис. Параклисът “Св. Иван Рилски Чудотворец” в местността Градище е издигнат в края на миналия век върху основите на късноантична крепост, чиито останки от крепостните зидове и от кулата на крепостта още личат. Изграден изцяло с дарения от местните в Крупник и Полена. Миролюбиви християни събрали парите за божия храм, тъй като от своите предци знаели, че мястото е свещено
 . По традиция, в навечерието на църковния празник Св. Иван Рилски Чудотворец миряни се събират на празник край храма. На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

Община Симитли с дълбоки корени към магнетичното, целебното, за което науката, а и старите хора, обяснение нямат. Такива са вековният дъб край Ракитна, причудливият бор край Сенокос, дренът край Брестово...
На Илинден... стотици се събират край оброчището в село Ракитна. Местността високо в планината е известна с целебната си сила от незапомнени времена. Белег на оброчището е дъб, чиято възраст надхвърля 500 години. Под дебелата му сянка през 2003-та година местните съградили параклис с пари от дарения.
„От тук се вижда цял Пирин като на длан, не остава и кътче от западния дял на планината, което да ти убегне от погледа”, хвали се кметският наместник на Ракитна Стефан Костов. Първият на село разказва за
Поверието, предавано от поколение на поколение, е, че мястото има целебна сила. В навечерието на празника на Св. Илия десетки вярващи нощуват под дъба. А в „прегръдките” на вековното дърво всеки се оттърсва от негативна енергия и неверни болести.
В средата на месец юли... миряни се събират под дебелата сянка в боровата гора в подножието на връх Пирин. Там, край село Сенокос, има оброчище на Св. Великомъченица Марина. Святото място е с вековния причудлив бор с магическа сила. Оброчището е белязано от малък параклис под дебелата сянка на вековен бор- стеблото му е с над 3 метра обиколка, извисява се на не повече от 10 метра, където върхът му се „разстила” в страни, а клоните са осукани в причудливи форми. Местните казват, че тук има магическа сила. Допреш ли се до бора, той пречиства, изцел
 ява... През фотообектив ясно се виждат силуети и образи на митични герои, а горе в клоните се очертава лика на Света Марина.

Община Симитли – общината с най-много, с най-светли храмове. Над 50 са църквите, параклиците и манастирите , в които жителите на общината палят свещица за здраве на празник и в делник. Сред тях са нови храмове и средновековни църкви, част от които с историческа стойност за България.
Църквата „Св. Архангел Михаил” в село Крупник е единствената в България куполна, кръстокуполна и корабна. Тя е строена през далечната 1935-та година от майстор Раденко, родом от кюстендилското село Трекляно. По традиция на Архангеловден, край храма в центъра на селото се събират стотици миряни.
Църквата „Св. Димитър” в симитлийското село Брежани е в челната тройка в цяла Югозападна България на най-старите действащи православни храмове. Храмът, граден през 1847 година, е съхранен през годините и навръх Димитровден дворът в църквата събира миряни от Брежани и съседните села на курбан за здраве. Така хората на 26 октовмври почитат светеца, защитник на христовата вяра и отбелязват започването на зимата.
Църква „Св. Петка” край село Тросково е единствената с притвор в симитлийска община. Изградена е изцяло с доброволен труд и дарения, уникална със своята архитектура и функционалност. Легендата разказва, че преди векове на това място е имало старо светилище. Куполът на „Света Петка” е уникален за цялата Неврокопска епархия, а зидарията на новия храм е от камъните, с които преди столетия е граден параклис на това място.

Богатото културно, историческо наследство, разстлано сред уникалната природа, се живее и в съвремието, преплетено в пъстрия празничен календар
„Симитлия – Древната земя на кукерите”
Дълговечна е традицията в община Симитли и никой не може да каже откога е бабугерството. Никой майстор на кукерски костюми и сурати не може да каже от колко поколения е наследен майсторлъка за производство на страшни маски и дългокосмести костюми.
„Симитлия – Древната земя на кукерите”
Всяка година в началото на януари... в Симитли се събират кукери, бабугери, чауши от цяла България и чужбина на Фестивал на кукерските и маскарадните игри. Кукерски групи творят невиждано дефиле, дошло сякаш от древността. Фестивалът събира многохилядна публика.
Всяка година в началото на януари... човек и природа в едно събуждат сетивата си. Страшни маски, огнени багри, дълги кожи, пищни премени, баби, арапи, мечки и мечкари, невести и момци... митични старци с бради от мъх, рогати чудовища тъпчат пръстта под нозете си в стъпки на древен обреден танц.
Палитрата от фестивали в симитлийска община се допълва с Празник на кестена в село Брежани, със Събор за народно творчество и автентичен фолклор в подножието на върх Пирин, с Фестивал на детските усмивки, с уникалния за България Парад на петлите, с конгреса на единствената в света Винена партия, с беседите на Клуба на завряните зетьове, с Кушиите и конните състезания...

нагоре
DMC Firewall is a Joomla Security extension!