Menu

История на Симитли

Първото засвидетелствано поселище в района на Симитли се отнася за времето на Ранния неолит (VІІ-VІ хил. пр. Хр.). Това поселище се намира в района на село Брежани. Това в никакъв случай не трябва да означава, че историята на Симитлийския район започва от Ранния неолит, а много преди него. Палеогонът е един период от историята на планетата Земя, започнал преди близо 66 милиона години и приключил към 23 милиона години. В средата на този период се случва едно събитие, чийто последици ние наблюдаваме и днес – образуват се Коматинските скали. Но Ранният неолит е времето, когато тук е регистрирано първото човешко присъствие в района на Симитли.
    Няма как да не кажа няколко слова и за древните траки. Има няколко тракийски светилища в района на Симитли – около Мечкул и Сенокос, а и Коматинските скали, които няма как да не са забелязани от древните траки-меди. Още повече че те ясно показват връзката между Великата богиня майка и нейния Син-Слънце. Една доста сложна материя, рамкирана в даденото от проф. Александър Фол понятие „тракийски орфизъм”. Накратко има няколко стъпала за хероизацията на героя. А над всеки и всичко стои Великата богиня майка, от чиято утроба се ражда Синът-Слънце, който впоследствие ще стане неин съпруг, за да се роди царят-жрецът-богът. Той също ще се превърне в неин съпруг, за да се роди новият цар-жрец-бог. Т. е. имаме една цикличност. И всичко това на фона на Мар (Водата) и на Скалата. Скалата прави онази връзка между Слънцето и Майката, която е много важна за траките – без значение меди, одриси и прочее. А освен всичко друго в Симитлийския район има и могили – тези в с. Полето. Най-вероятно говорим за царски погребения. В подножието им се виждат керамични фрагменти, което свидетелствува за една традиция, характерна за тракийския етнос – грижата за задгробния живот на покойника. А на входа на Кресненското дефиле от страната към Симитли има местност, наречена „Момина скала”. Може да предположим, че тук е съществувало укрепено селище от царски тип - Дара Дева, като се има предвид че на повечето места, където е имало Дара Дева, сега има разни места, наречени момини скали и т. н. Според Владимир Георгиев самото название Дара Дева спада към дорийския език, но това предположение е отхвърлено в наши дни и със сигурност се знае, че “Дара Дева” е тракийско название.
    Наред с всичко друго тук е стъпвал и римският крак. Днес при с. Полето имаме ясно личащи се останки от римския път, минаващ през този край.
    Отиваме в една епоха, която е завладяна от идеята за християнството, а именно Средновековието. Обичайното рамкиране на този период се приема ІV – ХVІ в., въпреки че според историка на изкуството проф. Нина Христова той трябва да започне в V в. (т. к. ІV в. е Протосредновековие), а според световноизвестния медиевист Жак льо Гоф краят му трябва да се търси чак в ХVІІІ в. с двете революции – индустриалната и политическата. През Средновековието този край укрепва – имаме регистрирани множество крепости. Дори и Тросковският манастир е КРЕПОСТ със своите манастирски зидове. Освен с крепостите тук изникват едни след други църкви и манастири. Това – отново повтарям, не трябва да учудва никого в предвид факта, че т. нар. „тъмни векове” (които не са никак тъмни) са завладени от идеята за християнския Бог. Средновековният човек отива на полето да се труди не защото трябва да се храни или защото има деца и трябва да ги нахрани (има го и този момент), но най-вече той отива, защото това му е наказанието. Той трябва да изкупи греха на Адам и Ева и какво по-хубаво наказание Господ може да измисли от труда.
    „Светая светих” на Симитлийска община е Тросковският манастир. Емблематичен, обграден с крепостни зидове, с килии, богат и на имоти, и на финанси. И на всичко отгоре намиращ се под егидата на Крупнишката епископия, която обвързва имената на своите архиереи с историята на Рилския манастир. В музея на обителта и до днес може да се види всеизвестното Крупнишко евангелие.
    Годината е 1299 г. Животът в околността на Симитли си тече. Бедният селянин става рано, ходи на църква, работи. А в това време в югоизток се създава една нова държавица. Селджукският султан дава инсигниите на властта на Осман от племето Кайъ. Византия не се интересува от това събитие и не отдава никаква важност нему. Но след няколко години тези османци ще се превърнат в сериозна опасност за нея. А и за българските земи. ХІV в. окончателно българските земи са завладени. Пада и Симитли – пада, но не умира.
    От османският период вече започва натрупването на изворовата база за Симитли. Първото споменаване на селото е именно тук. От ХVІ в. имаме османски регистри на ленните владения около село Крупник, имаме османски регистри за село Симитлу, за селата Сербин и Сърбинче. С идването на османците не означава край на вярата, край на свободата и насилствено ислямизиране. Напротив османската власт дава известни привилегии на Тросковския манастир – той е освободен от данъци в известен период от време. Османската власт е тази, която дава разрешение в село Сърбиново да се построи църква и то повдигната от земята, а не вкопана в нея. Разбира се, това се обяснява с факта, че в Сърбиново не е имало мюсюлмани, нито джамия. Но джамия е имало в село Крупник и в село Симитлий. На 20 май 1913 г. церовският енорийски свещеник съобщава за превръщането на тези джамии в параклиси. Светият Синод отпуска средства за тях.
    1912 г. е годината, в която Симитли се освобождава. 9 октомври. С много жертви свободата е извоювана. Но симитличани ще продължат да се включват и в следващите войни – Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война.
    В междувоенния период историята на района на Симитли е белязана от две важни събития: построяването и освещаването на храм „Рождество на Пресвета Богородица” през 1929 г. в село Симитли и преименуването на село Сърбиново в село Брежани от правителството на Кимон Георгиев.
    В годините на социализма Симитли има и години на кризи, и години на възход. Но те оставят за винаги следа в развитието на Симитли под знака на една диктатура, на един тоталитаризъм, на един атеизъм. Факт е обаче, че именно социалистическото ръководство взима решение през 1969 г. Симитли да бъде превърнат от село в град.
    Има какво още да се изпише за историята на Симитли. За Симитли може да се напише многотомна „История на града”. Но накратко това са няколко щрихи, които бележат историческото развитие на общината. Няма да завърша със шаблонното заключение, имащо уж за цел да обобщи горенаписаната информация, но де факто повече объркващо читателя, а ще завърша с един списък на историческите обекти в Община Симитли:
 Село Полето - Праисторическо селище, м. Гробаница и м. Св. Неделя; Римски път; Тракийски могили; Античен производствен център;
Село Брежани - Неолитно селище, м. Равен; Късноантичен некропол, м. Качева; Римска баня, м. Банището; Стар път и селище; Средновековни сгради, м. Манастирището и м. Марков рид; средновековни оброчища „Св. Богородица”, „Св. Марина”, „Св. Илия”, „Св. Спас”; Църква „Св. Димитър”
Селата Тросково и Брестово - Коматинските скали; Късноантично селище, м. Горно Тросково; Средновековна църква, м. Качулска; Тросковски манастир „Св. арх. Михаил”
Град Симитли - Антично селище, м. Драчевица; Късноантично селище, кв. Ораново; Останки от старини - м. Старото селище;  Средновековна крепост, кв. Ораново; Църква „Рождество на Пресвета Богородица” ; Църква „Св. арх. Михаил”, м. Ораново;
Село Градево - Антично селище,  м. “Драмче”; средновековна църква „Св. Богородица”, м. Драмче; Крепост, м. Градището; Средновековно селище, м. Маревски ханове; Църква „Св. Илия”
Село Долно Осеново - Останки от антична баня; Римски гробове, м. Св. Неделя; Средновековна крепост, м. Градището; Средновековна църква, м. Старо Осеново;
Село Крупник - Късноантична гробница; Късноантично селище; Късноантична крепост, с. Крупник; Епископска църква „Св. Троица”;
Село Черниче - Тракийско селище; Средновековен некропол, м. Костово орнище;
Връх Пирин - Мраморен олтар на бог Зевс и останки на тракийски светилища в околността
Село Железница – Атанасовата църква; Бялата църква „Успение Богородично”; Църква „Св. Илия” ; Църква „Св. Дух” ;
Село Мечкул – Слънчев часовник в м. Св. Амина, подобен на този в Плиска
    Историографията за цялостното историческо развитие на Община Симитли също не е в огромно количество. Говорейки за историография за Симитли през ХІХ в. трябва да споменем най-вече имената на Антон Попстоилов и на Васил Кънчов. Първият изследва Тросковския манастир „Св. арх. Михаил”, а вторият описва някои от селата в днешната Симитлийска община . През 1960 г. в списание „Археология” Станчо Станчев пише „Триконхалната църква в село Крупник, Благоевградско”. Информация за тази църква е поместена и в статията на Н. Чанева-Дечевска „Триконхалните църкви от ІХ-ХІV в. по българските земи” от 1970 г., поместена отново в списание „Археология”. През 1977 г. н. с. А. Мельов и Сл. Тасев пишат „50 години ДМ „Пирин”” в чест на годишнина от създаването на мината в Брежани. През 1984 г. Живка Въжарова в „Известия на Българското историческо дружество” пише своята статия „Некропол край село Черниче-Крупник, Благоевградски окръг”. През 1989 г. Борис Сандански издава една малка книжка „Симитли”. Тук е важно да се поясни, че това е краеведски труд, а не исторически. Кратки енциклопедични статии са поместени и в двата тома на енциклопедията „Пирински край”. През 2007 г. в сп. „Археология” Илия Кулов публикува „Античен производствен център край с. Полето, община Симитли”. През 2009 г. Крум Костов публикува „История на Крупник – от дълбока древност до наши дни”. През 2011 г. Кирил Костурков пише „История на село Полето – от Древността до наши дни”. През 2012 г. Община Симитли издаде „Симитлия – древната земя на кукерите”. В по-ново време излезе и книгата на Борис Узунов „Железница. Слънчева земя. История и легенди”.
Изворите за Община Симитли не са много. Може да ги разделим на веществени и на писмени. Писмените са всички онези регистри, летописи, приписки, официални документи на Общинското ръководство и на институциите, писма, счетоводни книги, разпоредби, дописки и прочее. Веществените са доста повече от писмените – с оглед на факта, че тук спадат и т. нар. археологически паметници. Тук може да причислим освен археологическите находки, печатите, надписите, монетите, стенописите в църквите, самата архитектура на църквите, архитектурата на сградите и прочее.
    Автор на историческата ретроспекция на община Симитли: Кристиян Ковачев:
„Беше ми възложено да опиша историята на град Симитли на кратко. Опитах се, но се запитах може ли да се отдели микрото от макрото, да се отделят отделни щрихи от едно общо, когато тези единици представляват сами по себе си една неразделна част. Нито може да направим някаква класификация кой обект е най-важен, нито може да кажем кой период от историята на Симитли е най-съществен. Защото в историческата наука няма най-важен, най-съществен. Там всичко е важно и всичко е съществено, дори и най-малките микро единици.”

нагоре
DMC Firewall is a Joomla Security extension!